ДЕНОНОЩЕН ПРИЕМ: 02/8154 254 ИНФОРМАЦИЯ: 02/8154 211 СЕКРЕТАРИАТ: 02/8154 240
Sample DescriptionД-р Петър Райков Белопитов е роден на 10.08.1900 г. в град Пещера. Учи медицина първо в гр. Инсбрук, Австрия, след което се премества и завършва университета в гр. Бари, Италия. Започва работа като педиатър в Инфекциозна болница - София, където по-късно става асистент. Директор е на Института по хигиена, диететика и възпитание на детето от 1948 г. до 1951 г. Основател е на Детска ревматологична болница - София. Работи като педиатър в частния си кабинет до 1972 г., след което частната практика у нас е забранена. Пенсионира се през 1976 г
Доц. д-р Асен Фиков е роден в гр. Плевен през 1899 г. През 1926 г. завършва Медицинския факултет в София и постъпва във Вътрешната пропедевтична клиника като доброволен лекар, а след това като доброволен асистент. През 1928 г. е доброволен лекар в Детската клиника. През 1929 г. е избран за редовен асистент, а през 1935 г.- за главен асистент на клиниката. През 1938- 1939 г. получава едногодишен задграничен служебен отпуск с научна цел и работи в университетските детски клиники в Кьолн и Хамбург при проф. Клайншмид и проф. Деквиц. През 1942 г. е избран за частен доцент в Катедрата по детски болести на Медицински факултет - София. На конкурса за редовен доцент в катедрата той се представя с хабилитационния труд „ Българското кисело мляко и използването му при диететиката и лечението на кърмачетата.” Работата в първата в нашата страна Университетска детска клиника, на която той отдава огромна енергия и влага изключително трудолюбие, става смисъл и съдържание на живота му. Доц .д-р Фиков превръща клиниката в образцово висококвалифицирано лечебно заведение. През 1950 г. Министерството на народното здраве му възлага разкриването и организирането на детско отделение в Окръжна болница - София и той става негов пръв началник. През 1951 г. доц. д-р Фиков полага основите на Научноизследователския институт по педиатрия и е избран за негов пръв директор. Доц. д-р Асен Фиков е един от създателите на българската педиатрична наука. Той публикува на български и немски език повече от 70 научни труда , от които 10 монографии посветени на различни области на педиатрията: хранене, стомашно-чревни заболявания и нарушения на веществообмяната, детски инфекциозни болести, туберкулоза.
Проф. д-р Стефан Коларов е роден на 17.05.1914 г. в гр. Сливен, където завършва гимназия през 1933 г. Като първенец на випуска спечелва стипендия, която му осигурява следване в гр. София, където завършва медицина през 1939 г. Работи в с. Бояджик, Ямболско и с. Михайлово, Старозагорско. След 1944 г. е бил началник отдел „Кадри” в Министерството на народното здраве и социалните грижи, старши асистент в детската клиника при Висш Медицински Институт-София, а по-късно и началник управление „Лечебно-профилактично” в Министерството на народното здраве и социалните грижи. От 1954 г. до 1964 г. е директор на Научно-изследователския институт по педиатрия (НИИП). За периода от 1965 г. до 1970 г. е професор по ревматология в Института по педиатрия - Москва. През 1970 г. се завръща и е зам. ректор на болница ИСУЛ и ръководител на Втора детска клиника при НИИП. Директор е на кратко съществувалия Център по охрана на майката и детето (Ц.О.М.Д.) и е консултант на Детската ревматологична болница-София. Пенсионира се през 1979 г. на 65-годишна възраст. Под ръководството на проф. Коларов Научно-изследователския институт по педиатрия се превръща в мощен център за лечебно-диагностична, научно-изследователска и организационно-методична дейност по въпросите на профилактиката и основните проблеми на детската патология. През 1960- 1961 г. той ръководи мащабно проучване за ревматизма - един от най-големите проблеми по това време за детското здравеопазване. Въз основа на получените резултати проф. д-р Коларов предлага на Министерството на народното здраве и социалните грижи цялостна програма за борба с ревматизма. Той пръв въвежда у нас лечението на това заболяване с умерени дози кортикостероиди и включва пеницилина в неговата терапия и профилактика, а също и лечебната физкултура като комплексна терапия на болните деца още от първите дни на острия ревматичен пристъп. Проф. Коларов създава и група от сътрудници за работа по проблемите на първичната артериална хипертония (ПАХ) и атеросклерозата в детска възраст във време, когато публикациите в световната медицинска литература са единични, а у нас въобще не се признава съществуването на ПАХ и атеросклероза при децата. Провеждат се редица проучвания за рисковите фактори за развитие на детската хипертония: ролята на наследствеността, солта, телесната маса, физическата и умствената натовареност, пубертет, психо-социални фактори. Значително място в дейността на ръководения от проф. Коларов колектив са проблемите на ревматоидния артрит, заболяванията на миокарда, сърдечните пороци, ритъмните нарушения. Единствен този колектив се занимава с проблемите на другите колагенови заболявания в детската възраст: нодален панартрит, склеродермия и дерматомиозит. Две от 16 признати научни открития в България са от неговия колектив Проф. Коларов е автор на повече от 100 научни труда, монографии и ръководства, много от които са преиздавани многократно.
Проф. д-р Невена Коева-Славкова е родена във гр. Варна на 01.08.1912 г. в семейство, сродено по майчина линия с Георги Сава Раковски. Завършва Медицинския факултет на СУ” Св. Кл. Охридски” с отличие. От 1935 г. до 1940 г. специализира педиатрия и неонатология в гр. Кьолн при световноизвестния педиатър проф. Клaйншмидт. Заедно с проф. Асен Фиков поставят основите на българската неонатология, като в областта на патологията и физиологията на недоносените бебета тя има пионерска роля. През 40-те години на ХХ в. проф. Коева основава и ръководи първото отделение за недоносени деца в болница ИСУЛ, днес УМБАЛ „Царица Йонна-ИСУЛ”. Със създаването на Националния институт по педиатрия (НИП) тя оглавява и развива Клиниката по неонатология като полага усилия за оборудването и квалификацията на персонала и издига научното ниво, налагайки академичен стил на работа. Проф. Коева е първата жена кандидат на медицинските науки в България. През 60-те години на ХХ в. (до 1972 г.) е директор на НИП – Медицинска академия, а след това до пенсионирането си е ръководител на неонатологичната клиника на Центъра по охрана на майката и детето, респ. Национален институт по акушерство и гинекология (НИАГ). С интензивните си международни контакти проф. Коева издигна значително академичния авторитет на Националния институт по педиатрия. Тя е участник в многобройни европейски и световни конгреси, като е председателствала и заседания на международни форуми. Името на проф. Коева-Славкова ще остави завинаги в историята на НИП и сред българските неоналотози.
Проф. д-р Лора Бакалова е родена в гр. Цюрих през 1909 г. в семейството на големия български публицист Георги Бакалов. След завършване на гимназиалното си образование в гр. София, тя записва медицина първо в гр. Париж, после в І-ви Московски медицински институт, а по-късно в гр. Берлин. Завършва следването си като студентка по медицина в Софийския държавен университет. От 1936 г. до 1940 г. специализира в Универститетската детска клиника, след което работи като участъков лекар в с. Долна баня, Ихтиманско. След 9-ти септември 1944 г. д-р Бакалова постъпва отново в Универститетската детска клиника като доброволен асистент при проф. Дъбовски. През следващите години започва изкачването й по йерархическата стълбица на университетски педиатър: редовен асистент (1945 г.), доцент (1956 г.), професор (1963 г.). От 1973 г. тя оглавява Катедрата по детски болести, а след това е директор на Института по педиатрия към Медицинска академия. Била е също зам. декан на Медицински факултет - София, зам. ректор по учебната работа на Висш Медицински Институт – София, член на Академичния съвет на Медицинска академия, член на Президиума на Съюза на научните работници в България. Била е член на Научното дружество по педиатрия на ГДР, почетен член на научното дружество на Чехословакия, член на Националното педиатрично дружество в Турция, зам.председател на Европейската асоциация на педиатрите. Проф. Бакалова е и авторитетен преподавател и лектор, нейните учебници за медици и стоматолози са преиздавани многократно. Научното й творчество обхваща повече от 120 публикации в наши и чужди издания. Темата на научните й трудове е върху клиничната, превантичната и социална педиатрия: хранене в детска възраст, хипотрофиите и витамин Д, недоимъчен рахит, лечение на туберкулозен менингит, проблеми на стафилококовия сепсис, вирусните респираторни инфекции, пиелонефрит, ендемична нефропатия, детска заболеваемост и смъртност. Обществената й дейност у нас и извън пределите на България е също многостранна.
Д-р Желю Христов Желев е роден в гр. Нова Загора на 27.01.1916 г. Той е единствен внук на легендарния Желю войвода, герой от Освободителното движение. Завършл е медицина в гр. София през 1941 г. До 1946 г. е бил участъков лекар в Горна Митрополия, с. Недялково, с.Красново, фабричен лекар в гр. София и Вазовград (днес гр. Сопот). През 1947 г.- 1948 г. е началник на карантинен пункт в Рудозем. От 1948 г. до 1951 г. работи като клиничен асистент в Детските клиники на медицинските факултети в гр. Пловдив и гр. София. От 1951 г. е старши научен сътрудник към новосъздадения Научно-изследователски институт по охрана на майчинството и детството. От 1954 г. до 1956 г. работи в българската медицинска бригада в Корея, за което е награден с висок правителствен орден на Република Корея. Д-р Желев работи за проучване проблемите на рахита и рахитоподобните заболявания, физиологията и патологията на растежа и обменните костни заболявания, за внедряване на научно обосновани грижи за кърмачето и малкото дете. Той е основател и дългогодишен ръководител на Клиниката по детска ендокринология към Катедрата по педиатрия. В резултат на работата му е създадена наша методика за лечение и профилактика на рахита, която се внедрява в практиката на нашите лечебно-профилактични заведения. Добре познати са неговите разработки при диагностиката и лечението на заболяванията на щитовидната жлеза. Негова заслуга е и внедряването на растежния хормон при лечението на деца с нисък ръст. Д-р Желев има над 80 научни публикации в наши и чужди списания. Той участва в издаването на различни научно-популярни книги, които дълги години са настолни четива за практикуващи лекари и майките при отглеждането на децата. Неговата монография по проблемите на закаляването, масаж и гимнастика в ранната детска възраст е добила голяма популярност. Водещ е и в монографията „Физиология и патология на растежа”. През 1973 г. му е присъдено званието старши научен сътрудник І степен. Д-р Желев е отличник на Министерството на здравеопазването и социалните грижи. До 1977 г. е директор на Научния институт по педиатрия
Проф. Шимон Ниньо е роден на 11.09.1923 г. в гр. София в занаятчийско семейство. През 1939 г. става член на РМС и ръководител на ремсова група. След завършване на гимназиалното си образование е интерниран в Еврейски трудови групи, откъдето бяга и от май 1943 г. става партизанин в бригада „Чавдар”. Участник е в І фаза на Отечествената война и за боевете при Страцин е награден със сребърен орден „За храброст”. Завършил е медицина в гр. София с отличен успех. Назначен е за клиничен ординаторв Катедрата по детски болести - Висш Медицински Институт-София. От 1955 г. е асистент в същата катедра. През 1956 г. - 1957 г. работи в състава на българската болница, изпратена в помощ на Корея. Избиран е последователно за старши и главен асистент, а през 1968 г. за хоноруван асистент и след това редовен доцент и професор. След създаване на Медицинска академия (МА) през 1972 г. е избран за първи зам. директор на Научния институт по педиатрия и ръководител на Катедрата по детски болести към МА. Специалностите на проф. Ниньо са педиатрия и детска хематология. Той е опитен и колоритен преподавател. Лекциите си изнася с педагогическо умение, задълбоченост и вкус към новостите. Има над 150 научни труда, от които 3 монографии. През 1976 г. става „Доктор на медицинските науки”. През 1981 г. проф. Ниньо е удостоен със званието „Заслужил деятел на науката”. Награден е с орден „9-ти септември”- І степен и с орден „Георги Димитров”за неговата 60-годишнина и с други отличия. Директор е на Научния институт по педиатрия (НИП) от 1977 г до 1984 г. и от 1989 г. до 1990 г. Под негово ръководство се изработва план за научно-изследователска работа на института като основните усилия се насочват към комплексно разработване на най-актуалните въпроси на детското здравеопазване. По негова инициатива за първи път в системата на бившата Медицинска академия се извърши проверка за ефективността на труда и научно-преподавателската дейност. Той допринася значително за подобряване на интеграционните връзки между отделните звена на института, а също така и на работата на МА със сродни структури на здравната мрежа у нас и в чужбина.
Проф. д-р Иван Иванов Митев е роден на 04.10.1924 г. в с. Крушовица, Врачанско. Включва се като доброволец в Българската армия и участва в боевете във Втората световна война. Завършва медицина в гр. София с отличен успех. Разпределен е на работа като инспектор по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в гр. Русе. От 1953 г. до 1960 г. е началник на този отдел. Фокусът на вниманието е насочено към предоставяне на качествено здравеопазване, строеж на нова областна болница в гр Русе и снижаване на детската смърт в региона, особено в Лудогорието. От 1960 г. проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия (НИП). Тук той преминава цялата йерархична стълба – от научен сътрудник през доцент, професор, ръководител клиника, зам. директор и директор. Той ръководи НИП от края на 1984 г.до 1989 г., когато в него работят повече от 700 човека, а леглата са повече от 600. Негова заслуга е построяване на сградата на поликлиниката към Университетската педиатрична болница, която е основен наследник на бившия НИП. Съществен е приноса на проф. Митев за развитие на Клиниката по ревмокардиология. Неговите научни интереси са в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревмокардиологичните заболявания, и по-специално към безкръвната функционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания. Има над 50 научни публикации, вкл. и в чуждестранни научни списания. Един от най-активните автори по проблемите на социалната педиатрия. Венец на научните му търсения е открития от него Шести сърдечен тон, за което има Диплом за научно откритие № 2 с приоритет от 23.07.1973 г. Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията, и особено в детската ревмокардиология. Проф. д-р Иван Митев е бил дълги години национален консултант по педиатрия, председател на Софийския клон на педиатричната асоциация, член на редколегията на сп.”Педиатрия”.
Проф. д-р Драган Бобев завършва медицина във Висш медицински институт – София през 1958 г. От 1966 г. последователно е асистент, главен асистент, доцент и професор. Преподава на студенти по медицина, специализанти и лекари. Има специалности по Онкология и по Детски болести. От 1990 г. до 1992 г. е директор на Държавната университетска педиатрична болница- София, а от 2000 г. е управител на Специализирана болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания – София, ЕООД. Член е на Международното общество по детска онкохематология (SIOP), на Европейското дружество по онкохематология, на Европейската асоциация по трансплантация на костен мозък (EBMT). Има повече от 130 научни публикации, посветени на онкохематологичните заболявания в детската възраст и проблемите на общата педиатрия. Владее английски и френски език. Участва в множество международни конгреси и симпозиуми. Участва в съвместни разработки на Европейското дружество по костно-мозъчна трансплантация по проблемите на костно-мозъчната трансплантация при злокачествените заболявания, а също и в научни проучвания, свързани с молекулярно-генетичната характеристика на неопластичните болести в детската възраст. От 1990 г. е Национален консултант по педиатрия и детска онкохематология, а от 2006 г. е Национален консултант по детска онкохематология и трансплантология. От 1996 г. е ръководител на Програма за трансплантация на костен мозък. Главен редактор на учебник по Педиатрия. Съавтор и редактор на редица учебни помагала, предназначени за студенти и специализанти. Главен редактор на сп. „Педиатрия” от 1990 г. до 2020 г.
Проф. д-р Александър Василев Куртев е роден на 22.06.1942 г. в гр. Пирот, Cърбия. Завършил е ВМИ - София през 1968 г. Започва професионалния си стаж като училищен лекар в гр. Самоков, след което е стажант-асистент, редовен асистент, специалист по детски болести, старши асистент и главен асистент. До декември 1979 г. работи в Клиниката по детски диабет на Александровска болница, а след това до май 2008 г. в Клиниката по детска ендокринология при Институт по педиатрия, СБАЛДБ. Медицински директор на Университетската педиатрична болница от 1992 г. до 1995 г. , като последните 2 г. съвмествява и длъжността икономически директор на лечебното заведение. Доцент е от 2003 г., а професор от 2005 г. Специалист е по ендокринни заболявания и болести на обмяната от 2002 г. Национален консултант по педиатрия от 2006 г. до 2010 г. Консултант на НЗОК от 2006 до 2010 г. От 2008 г. проф. Куртев работи в Детска клиника на Университетса болница Лозенец. С преподавателска дейност се занимва от 1971 г. През 2001 г. защитава дисертация на тема ”Автоимунен тиреоидит в детската възраст и връзката му с някои ендокринни, автоимунни и генетични заболявания” и получава научната степен д.м.н. Научните му публикации са в областта на педиатрията, диабет, ендокринология, генетика. Има участия в многобройни конгреси и симпозиуми у нас и в чужбина. Проф. Куртев владее английски, френски, руски и сърбохърватски. Проф. д-р Куртев специализира в Рабка, Полша, в най-големият детски рехабилитационен център в Европа през 1975 г., в лятното училище на ESPE (Европейската Асоциация по Детска Ендокринология), Foehr, Германия през 1991 г., в САЩ - по детска ендокринология и диабет - Shands Hospital, Univerity of Florida и в Университетската клиника по детска ендокринология, Pittsburgh, Пенсилвания през 1994 г. Завършил е курс за болнична администрация – ръководство на университетски болници в болница Coshin, Assistance Publique/Hopitaux Paris, Париж през 1993 г. и курс по здравен мениджмънт в Катедра социална медицина, УМБАЛ “Царица Йоанна”- София през 2002 - 2003 г. Член е на Републиканското научно дружество по педиатрия от 1970 г., на Научното дружество по ендокринология от 1972 г., на Международната асоциация по диабет у деца и юноши (ISPAD) от 1987 г., на Европейската асоциация по детска ендокринология (ESPE) от 1995 г., на Американската тиреоидна асоциация (АТА), от 1997 г., единствен представител на страната, на Европейската тиреоидна асоциация (ЕТА) от 1999 г. Има награда от Министерството на народното здраве и място на стажант-асистент в клиника по избор към ВМИ –София или ИСУЛ– като първенец на 50-ти випуск на ВМИ-1968 г. Награден е с почетен знак на Българския лекарски съюз ( БЛС) за висок професионализъм и морално-етични качества от Софийската колегия на БЛС – през 2000 г. и 2007 г.
Доц. Мариана Маринова е завършила висшето си образование през 1971 г. във ВМИ – София с отличен успех. От 1972 г. работи в Катедрата по педиатрия на Медицински университет – София, където преминава през всички степени от стажант асистент до главен асистент, а от 1991 г. е доцент. Има две специалности – „Педиатрия” и „Хранене на детско-юношеската възраст. През 1983 г. защитава дисертация на тема „Хранене и затлъстяване в ранната детска възраст”. Изнася лекции пред студенти медици и стоматолози, както и в курсовете за следдипломна квалификация. Съавтор е на учебник по педиатрия. Има три самостоятелни монографии посветени на храненето в кърмаческа и ранна възраст. Доц. Маринова има повече от 100 научни труда, публикувани в наши и чужди списания. Научните й интереси са в областта на храненето и гастроентерологията. Доц. Маринова е заемала различни административни длъжности – завеждащ секция, началник на клиника. От 2011 г. е началник на Клиниката по пулмология и интензивно отделение. Изпълнителен директор на болницата от 1995 до 2001 г. Член е на Българската педиатрична асоциация и на Дружеството по ентерално и парентерално хранене и на редколегиите на списания „Практическа педиатрия” и „Наука диететика”.
Д-р Николай Атанасов Дренски е роден на 26.03.1945 г. в гр.Самоков. Завършил е медицина във Висшия Медицински Институт - София. Бил е ординатор във Вътрешно отделение в гр.Кула от 1970 г до 1974 г. След това работи като специалист, главен специалист, експерт и главен експерт в Министерството на здравеопазването от 1974 г. до 1995 г. Генерален директор е на „Санаторно курортно управление” от 1995 г. до 2000 г. Изпълнителен директор е на Специализирани болници за рехабилитация от 2000 г. до 2001 г. Изпълнителен директор е на „Специализирана болница за активно лечение на детски болести” 2001 - 2007 г. Професионалната квалификация на д-р Николай Дренски включва: специалност ”Физиотерапия, курортология и рехабилитация”- 1980 г, специалност ”Социална хигиена и организация на здравеопазването”- 1983 г., курс по проект PHARE BG -„Здравна политика, икономика, мениджмънт и информатика в здравеопазването”- 1998 г., курс по следдипломна квалификация по „Иновации в здравния мениджмънт”-1999 г., професионална квалификация по „Здравен мениджмънт” – УНСС- 1999 г- 2000 г., експерт по „Оценка и акредитация на лечебните заведения”- 2001 г.
Завършва висше медицинско образование през 1984 г. в МА-София. Придобива специалност “Очни болести” през 1993 г. и професионална квалификация “Здравен мениджмънт” през 2002 г. Професионален опит: завеждащ селски здравен участък с. Дрен от 1985 г. до 1988 г. , ординатор-хематолог в ОРБ - Перник от 1988 до 1995 г., Първа детска специализирана болница - София - от 1995 г., ординатор-офталмолог в ДУБ по педиатрия, от 2002 г. - Управител на Медицински център. От 2007 до 2019 г. е изпълнителен. директор на СБАЛДБ - София.
Д-р Димитър Русинов работи в Отделението по диализа на Клиника по детска нефрология и диализа от 1987 г. Има придобита специалност по педиатрия и по детска нефрология. Специализирал е в САЩ и Франция в областта на детската нефрология, диализно лечение в детската възраст и бъбречна трансплантация при деца. Преподавател към Катедрата по педиатрия на Медицински университет – София. Научните му интереси са в областта на детската нефрология, диализно лечение в детската възраст и бъбречна трансплантация при деца. Защитил е докторска работа на тема „Върху възможностите на перитонеалната диализа като метод за лечение на деца с хронична бъбречна недостатъчност“. Има над 150 публикации и научни съобщения в българския и чуждестранен печат, участия в учебници за студенти и учебни помагала.
